В една от утринните молитви към Бога Всетворец четем:

Днес на утринната молитва обърнах особено внимание на тези думи.
В тях се крият важни и поучителни мисли. Ние всички сме грешни,
не сме свободни от грехове, всички ние, както и всичките предмети и същества в света, нашите тела са тленни и преходни, изчезващи; заедно с това нашата душа е вечна и иска вечно да съществува, и се старае по някакъв начин да увековечи себе си; вярващите и благочестиви души се стремят към вечния живот и смятат тукашния живот за сън и мечта, която бързо преминава. Ние, християните, от книгата на Евангелието, което е Словото на вечната и непреходна истина, сме научени да вярваме във вечния живот и всеки ден казваме в себе си:
"чакам възкресението на мъртвите и живота в бъдещия век".
Христос нашият Бог е възкресението и живота.
Той ни е дарил вечен живот.
"Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта си потъпка смъртта,
и на всички, които бяха в гроба, дари живот."

И тъй, скъпи братя и сестри, съществува царството на вечната светлина, вечния живот, вечната любов, вечната правда, вечния мир, вечната красота, вечното нескончаемо и невъобразимо блаженство за тези, които са се приготвили за бъдещия век. Това е неизменна истина. Но също несъмнена истина е и това, че за царството на мира, правдата и любовта ние трябва тук да се приготвим. Как да се приготвим, на това ни учи Евангелието, учи ни Църквата. Ние тук трябва да се обучим на права вяра и на всички християнски добродетели: любов, чистосърдечност, кротост, смирение, благост и милосърдие, незлопаметност, въздържание и - началото и края на всички добродетели - непрестанна молитва.
Християнинът без молитва е като риба без вода, не може да живее.

Да се готвим, скъпи братя и сестри, за вечното царство с вяра, молитва и добродетел. Амин. Слава Богу!